ЧАСТ 1: Личностите от миналото. Разказ за улиците и техните имена

         София има богата история отпечатана не само в облика ѝ, но и в имената на малките улички, големите булеварди, площадите и кръстовищата. Много от тях са наречени на цветя, планински върхове, реки и градове. Интересното обаче се крие зад онези адреси с човешките имена и личностите, които стоят зад тях. Хора, които с делата си към обществото са заслужили безсмъртие и имената им са вписани в картата на града.
      Някои улици с гордост и патриотизъм носят имената на исторически личности, оставили своя отпечатък в бурното минало на България. Други улици и булеварди са наречени с чужди имена, трудни за произнасяне и за запомняне. От тях не се усеща патриотизъм, но ако потърсим в архивите ще открием техните невероятни истории.
      Днес, като първа част от поредицата ни, разказваме историите на три образа, които през уличните табели ни наблюдават от миналото.

***
       Няма как да не споменем улиците, на които се намират нашите два офиса. Първата от тях е улица “Аксаков”, която се намира в центъра на града и носи името на руския публицист и обществен деец Иван Аксаков (1823 - 1886). В историческите книги и интернет се намира много малко информация за личността на председателя на Московския славянски комитет. Повечето онлайн ресурси го представят като силен застъпник на българската национална кауза по време на организирането на  Руско-турската война, за получаване на пълна независимост на България.  Според същите източници е подкрепил българските бунтовници, с предоставяне на оръжия и боеприпаси. Посочват Аксаков, като яростен критик  и на решенията на Берлинския конгрес, с които България е разкъсана на 5 части - Княжество България, Източна Румелия, Македония, Източна Тракия и Западна Тракия), за което е изселен от Москва. Споменава се също, че в навечерието на свикването на Учредително народно събрание (Първото народно събрание) в Търново, което има задача да разгледа и одобри Органическия устав (Конституцията) на Княжество България е издигната кандидатурата му за български княз. (Вероятно е отхвърлена от  народните представители)
    Други източници заклеймяват руският публицист като идеолог на антибългарската доктрина на славянството. Наричат го “опасно оръжие на руския империализъм” . Действията му за установяване на приятелски връзки с българските бунтовници и предоставената им от него подкрепа от оръжия и боеприпаси, се осъждат като лицемерни и подмолни ходове от страна на Руската империя, която цели да използва бунтовниците в битката с Османската власт, а в последствие да обяви победа над османците, последвано от завземе на властта. За тази политика на Руската империя (за присвояване на българските територии) става ясно от тайно сключените договори с други монархии, които се появяват на яве по време на Берлинския конгрес. За нагласите на Аксаков към славянските народи на Балканите, четем от неговите публикации. В своя статия във вестник “Русъ” от 1885 година пише:

“Всяко тържество на Балканите е смърт за Русия. Балканските държави не трябва да имат нищо свое. Те трябва да бъдат притежание на русите, или по-ясно казано, те трябва да бъдат погълнати от русите!”.  
    

За тази своя статия, Аксаков получава остър отговор от Председателя на Народното събрание - Захари Стоянов:

“Вие сте ни освободили, дали сте ни политическо съществуване – благодарим ви. Но защо не ни оставите сами да падаме, да ставаме, да се караме и гониме, за което пак сами себе си ще обвиняваме? Бъдете малко по- настрани от нас, давайте ни съвети през гори и планини, да ви виждаме и чуваме от далеч, да си спомняме за вас само ония минути, в които вие гонехте неприятеля! Повярвайте, че вашата намеса в нашите домашни работи: кой да бъде министър, где каква църква да се направи и за какво да пишат вестниците и прочие, е услуга смешна и нищожна. Кокло сте жестоки покровители. Колко се оправдава онова изречение, че вие правите народите на мост, за да преминете по тях, а по – после вземате за себе си и самия мост. Каква правоспособност в думите на един наш стар деятел, че вие не знаете граматиката, защото не правите разликата между твой и мой! И защо налитате като орли на нашата нещастна земица? Не ви е чист косъмът, бай Аксаков! Не желаеме ние такива покровители. Всеки, който не е с вас, той е против вас.”

Иван Аксаков е личност обгърната във воал от съмнения. Оставяме на вас да прецените положителна или отрицателна е ролята му в нашата история.

***
         Централният офис на Брейн Тръст се намира на партерния етаж в Hill Tower в столичния квартал Лозенец. Булевардът  на който е позиционирана сградата, носи името на ирландския журналист Джеймс Дейвид Баучер (1850 - 1920). Като независим журналист и кореспондент от 1888 г., обикаля непрестанно Балканския полуостров. Публикува своите статии във различни вестници във Великобритания, като в тях отразява състоянието на младите балкански държави. В Княжество България журналистът пристига 2 години след държавния преврат от 1886, който детронира Княз Александър I Батенберг и поставя на престола Княз Фердинанд Сакскобургготски. Той е един от ярките застъпниците за присъединяването на Македония към България, заради което е и обвиняван от много други балкански автори (предимно гръцки) за силната му българска пристрастност. След публикация относно  редовните жестоки нападения, които българите християни извършват върху помаците, се налага да напусне страната. При изглаждане на отношенията му с власта се завръща в София и живее в Гранд хотел срещу Царския дворец. Със статиите си, които изпраща към острова, става един от най-популярните журналисти. Неговите материали се четат от политици и монарси в цяла Европа.  В публикациите си критикува остро Букурещкия мирен договор от 1913 г., с който България губи части от Добруджа и Македония. По времето на Парижката мирна конференция, Баучер играе ролята на застъпник за България, тъй като представители от страната не са поканени. Именно на тази конференция се подписва небезизвестният Ньойски договор, който поставя страната в отбора на губещите във войната. По силата на договора се откъсват части от териториите на България, които се анексират към съседните страни- Западна Тракия на Гърция, Южна Добруджа на Румъния, както и малки погранични територии на Сърбия. Също така, освен наложените обезщетения, които България трябва да плати, мирния договор ограничава и числеността на българската армия. В своите статии репортерът многократно осъжда клаузите на Ньойския договор, оценявайки ги като прекалено сурови към България.
         След пенсионирането си, Баучер се завръща в любимата си София, където успява да закупи жилище и прекарва остатъка от живота си. Умира през 1920 г. в  София. Според последната му воля и след получено разрешение от НВ Цар Борис III, ирландски журналист е погребан в близост до Рилския манастир - чест, оказана единствено на този чужденец.

  За него от "Times" казват следното: “Той беше затворен човек, нервен, вероятно хомосексуален, но стана близък довереник на крале и посланици в техните лабиринтни интриги.“

       Близостта му с българския цар е била любопитна за всички и из различните съсловия се носели слухове за любовна връзка. Баучер, живеейки в Гранд Хотел София срещу Царския дворец, често бива посещаван от Фердинанд, а като негов съветник, двамата са прекарвали много време заедно. Може би романтичната им връзка обяснява огромната любов на ирландеца към България и защо се връща да живее в София, след пенсионирането си. 

***

        Следващата софийска улица е с популярно име. Може би сте минавали по нея, прекосявали сте я или сте уговаряли среща на ъгъла с нейна пресечка. Въпреки това и вероятността вече да знаете историята скрита в името, смятаме че тя заслужава да бъде прочетена, разказана, написана, споделяна…отново и отново.  Иван Ненов Денков (1781 - 1861) е роден в бедно семейство в софийското село Балша (Османската империя). Надявайки се да намерят препитание с шивашки услуги се местят в София, но опитът да успеят на пазара се проваля. Семейството едва свързвало двата края. В последствие, малкия Иван е принуден да работи като слуга в един от местните ханове в махала “Капана” (днес около Съдебната палата). След смъртта на баща му Нено, майка му Мария не може да ги издържа сама и решава да го отпрати при нейна роднина в Търново, който е калугер. Иван е на не повече от 10 години и объркано гледа очите на майка си. Подавайки му единствените 14 турски лири, които едва е спестила, майка му го изпраща с търговци, които пътуват към старата столица. Непослушния Иван, така и не спазва насоките на майка си. С други търговци се отклонява към Цариград, а в последствие към Русия, където се установил в Москва. Предприемчивия младеж научил много по време на пътуванията си с търговците и започнал отначало да търгува със стоки от Османската империя - платове, коприна, вълна, сирене, месо…Малко по- малко изкачил цялата стълба на бизнеса- от слуга на своите гръцки господари до малки търговски сделки. Иван печели напълно доверието на господарите си с точното отчитането на парите. Постепенно станал съдружник, а в последствие основава самостоятелен бизнес. Иван е вписан като равноправен член на гръцкото братство под името Иван Денкоглу, което показва бързото му издигане и силата на острия му ум. Пристигайки в Москва, Денкоглу има натупан значителен капитал с който стартира банкови операции, а бизнес усетът му го насочва към търговията с кожи. Твърде скъпите кожи от див сибирски самур били много търсени от всички съсловия на аристокрацията в Руската империя, но никой не се наемал да инвестира толкова много в подобна рискова търговия. Усетът на Денкоглу и този път не му изневерил, като увеличил богатството си многократно. Постепенното, създавайки значими контакти из Европа, Денкоглу разширява дейността си и в други страни в които търгува и банкерства. Прибира се обратно в Османската империя през 1858 г.
Несъмнено историята за трудностите и успеха на Иван, наистина вдъхновят и мотовират. Той е един от най-богатите хора в началото на 19 век, но не това е причината една от централните софийски улици, да носи неговото име. Освен с богатството, честността и находчивостта си, Иван Денкоглу, както го кръщават гърците (настаквата -оглу на фамилията подсказва происхода му от Османската империя), е  известен и с безкрайно дългия си списък от дарения. Сумите са в хиляди златни рубли, а с тях са основани десетки фондове за издръжка на студенти, училища и университети, както в Османската, така и в Руската империя. Изцяло със свои средства основава Първото девическо училище в София, издигнато в двора на църквата “Света Неделя”, а Сава Филаретов е пръв учител. На откриването на девическото училище присъстват множество бележити лица- Сюлейман паша и Осман паша, австрийския консул Замеро, както и самият софийския управител Хасан Тахсен паша. (Училището е опожарено по времето на освобождението на града)

     До края на живота си увеличава средствата в основаните от него фондове, като така предоставя възможност за образование на нуждаещите се студенти. Непрества да подпомага и различни учебни заведения с малки дарения и книги.
Една личност, която за времето си е изумявала много хора, а и все още впечатлява…

А каква история нашепва вашият адрес? Приемете въпроса като предизвикателство и проучете историята на вашата улица.