Ново

ЧАСТ 2: Личностите от миналото. Великите жени на България и улиците с техните имена.

10.03.2023

            Всяка година, с наближаването на Международния ден на жената, светът поглежда назад към миналото с тъга, но и с вдъхновение. Несъмнено, западната история пази в себе си мрачни спомени за отношението към жените, лишени от всякакви граждански права. След индустриализацията на запада, подлаганите на системен тормоз и пренебрежение  от страна на мъжете във всички сфери на обществения живот, жените са експлоатирани, като евтина работна ръка- с лоши условия на труд, дълъг работен ден, големи норми и ниско заплащане.
Осми март е избран за Международен ден на жената в чест на първата масова проява на жените работнички през 1857г., с която настояват за промяна на условията на труд и вдигане на работните заплати. Този първи бунт в Ню Йорк поставя началото на лавина от подобни събития в целия свят, благодарение на които, жените са извоювали своите права, а 8-ми март е ден за международно признание на икономическите, политическите и обществените постижения на жените.

И предвид това, че се намираме в най-женската седмица от най-женския месец в година, втората част на статията ни за улиците и личностите зад тях, ще се фокусира върху онези велики жени, чиито имена се подават от кръстовищата и до днес.




1. Улица “Царица Елеонора” носи името на втората съпруга на Цар Фердинанд.
За Цар Фердинанд може да се разказва много, той е най-дълго управлявалия монарх през Третото българско царство. Избран за княз от Третото велико народно събрание без съгласуване с Руската империя, неговият престол е обект на постоянни атаки от Високата порта. За да затвърди позицията си като монарх сключва брак с италианската принцеса Мария-Луиза Бурбон-Пармска.
След смъртта на Княгиня Мария-Луиза през 1899г., Фердинанд решава да сключи втори формален брак, за да подсили влиянието си пред монархиите.
Изборът му за съпруга не е случаен. Елеонора Каролина Гаспарина Луиза е не само немска принцеса, но и е първа братовчедка на великата руска княгиня Мария Павловна. Бракът има за цел да подсили иначе крехката връзка с руската монархия.

Въпреки липсата на чувства, Княгиня Елеонора, а по-късно Царица Елеонора, (Фердинанд обявява Независимостта на България на 22.09.1908г.  с което получава и титлата “Цар”) обиква България като своя родина. Наречена от хората “Белият ангел с червения кръст” поради многобройните й актове на дарителство. Заедно с княгиня Клементина Бурбон-Орлеанска, царица Елеонора е основен дарител на създадения през 1885 г. Български червен кръст. Разболява се тежко по време на балканските войни, в които е помагала като медицинска сестра на ранените. Пограбана е до южната фасада на Боянската църква, която именно тя е възстановила. Тя е и единствената жена, която носи Военния орден „За храброст“ (IV степен).


*******


2. Дългият булевард “Княгиня Мария Луиза” се простира от Надежда до бул. Витоша, и е наречен така в чест на Княгинята с не по- краткото име Мария Луиза Пиа Тереза Анна Фердинанда Франческа Антоанета Маргарита Жозефина Каролина Бианка Лучия Аполония де Бурбон. Първата съпруга на Княз Фердинанд, от когото има 4 деца. Умира ден след раждането на последното им дете - княгиня Надежда. Тя е майка на Цар Борис III, който след абдикирането на баща си, наследява българския престол.  



**********


3. Улица “Княгиня Косара” се намира в жилищен район Васил Левски и носи името на Теодора-Косара - дъщеря на Цар Самуил и Царица Агата. Нейната история е разказана и съхранена в житието на Свети Иван-Владимир. Историята разказва, че именно българската княгиня спасява Иван-Владимир, който е княз на сръбското княжество Дукля (днес Черна Гора). Попаднал в плен на Цар Самуил, Косара се влюбва и измолва от баща си свободата му, а по-късно става и негова съпруга.
Тя е княгиня на сръбското княжество до смъртта на съпруга, а в последствие се отдава на монашески живот. Косара и Иван-Владимир (обявен по-късно за светец от Сръбската православна църква) имат една дъщеря, чието име е неизвестно, но е омъжена за един от владетели на княжество Дукля- Стефан Воислав.








4. Представете си улицата със следното име Джована- Елисавета- Антония- Романа- Мария. Коя я тя? “Царицата майка”, както я наричат или просто Царица Йоана. Тя е последната българска царица, съпруга на Цар Борис III и майка на Симеон Сакскобургготски и Мария Луиза Сакскобургготска.
След смъртта на Цар Борис III и влизането на Червената армия в България, Царица Йоана, Цар Симеон II (9 годишен) и княгиня Мария-Луиза (13 години) след държавния преврат, са принудени след да напуснат страната. Царицата първоначално се отправя при баща си в Египет - италианския крал в изгнание Виктор Емануил III, а по-късно в Испания и Португалия.
Преди да почине през 2000г., Йоана Българска посещава България през 1993г. и е приветствана възторжено от много граждани. Погребана е във францисканското гробище в Асизи, Италия.




5. Улица “Райна Княгиня” се намира в Разсадника. Всички сме чували за Райна Княгиня, която развява знамето на Априлското въстание.Истинското име е Райна Попгеоргиева Футекова-Динчева. Родена през 1856 г, тя е била учителка в девическото училище в родното Панагюрище. При избухването на бунта тя е само на 20 години, когато Бенковски й предлага да ушие знамето на въстанието. След потушаването му, тя е заловена от турците и подложена на жестоки страдания. Била е бита, малтретирана и оставена на хляб и вода за повече от месец в Пловдивския затвор. След намесата на европейски дипломати Райна е освободена и изпратена да учи в Москва. Връща се в родното Панагюрище, където се омъжва за Васил Дипчев, който е кмет на града. Живеят в Пловдив и имат 5 сина. Райна осиновява и едно момиченце.
През 1898 г. Васил Дипчев е избран за народен представител и семейството се премества в София. Той умира скоро вследствие от политическо преследване и побой в Черната джамия и Райна остава с 3 невръстни деца, най-голямото от които е на 13 години. Работи предимно в кварталите Орландовци и Малашевци. Поддържа тесни връзки с Венета Ботева, вдовицата на Христо Ботев. Въпреки влошеното си здраве, рано починалия съпруг и децата тя неуморно акушира безплатно на бедните жени, а благодарение на акуширането на дипломати и други по-богати и знатни люде успява да издейства построяването на Майчин дом в София – сегашния Национален център по трансфузионна хематология, а името Майчин дом продължава да носи близката до него градинка на булевард „Христо Ботев“, малко преди Централна гара София.
Умира на 29.07.1917г. В София.




6. На Анастасия Димитрова е кръстена улица в квартал Овча купел. Тя е революционерка за времето си и е първата българска светска учителка. Дете на бедни родители, Анастасия е отгледана от майка си-прислужничка на врачанския епископ. Продължава образованието си в Калоферския девически манастир. Тук тя учи не само при калугерките, но и при учители като Ботьо Петков и Райно Попович. През 1839 г открива в родния си град Плевен първото девическо взаимно училище, което се е издържало от врачанския епископ Агапий. Девойките, които завършвали това училище, откривали впоследствие нови девически училища в други градове на страната. След като се омъжва Анастасия Димитрова напуска училището и преподава от дома си на други девойки Ученичките на Анастасия Димитрова са едни от най-дейните и будни за времето си жени в българското образование, които дават принос не само в развитието на обучението, но и на издигането на приноса на жената в обществото като цяло. Самата Анастасия Димитрова е била изключително религиозна, отива на поклонение в Йерусалим, където приема монашеството под името Анна и малко след това умира.





Подобни статии: