Ново

Гърция като дестинация за инвестиция

12.08.2020

Мога да запечатам цялото ни пътуване до Гърция в една дума - Емоция. Имаме бойната задача да отидем до Халкидики, за да видим набор от имоти и да се запознаем с местни инвеститори.


Първото, с което трябва да се справим, е стресът от това да пътуваш във времена на корона вирус. Ще си правим PCR тестове, за да можем да минем през границата. За разлика от Таня, която не изглежда да има каквито и да е притеснения, аз настръхвам от ужас при мисълта, че може тестът ми да се окаже положителен. Живея два дни в неприятен трепет, докато не ставам една ранна утрин в 6 и се нареждам пред лабораторията, която отваря в 7ч, за да си направя прочутото изследване. Таня го е направила предния ден и е отрицателен. Завиждам й благородно, че вече се е отървала от това напрежение. Чакам дълги два часа, в които си представям как ме карантинират в средата на лятото и по време на рождения ми ден и лекичко ми призлява. Идва моят ред, взимат ми секрет и продължавам да се занимавам механично със задачите си. Дано всичко е наред, защото е вторник, а трябва да сме в Гърция четвъртък. Вълнувам се. Ще пътуваме с кола и ще имаме време да разгледаме трите ръкава и да смесим полезното с приятното. Ще минем по различни пътища на отиване и връщане.


За мое огромно облекчение и щастие нямам корона вирус и потегляме по план. Разбира се, на границата ми правят нов тест, ей така. Това ме ядосва леко, но не успява да помрачи настроението ми. Още тук усещам, че Гърция е синьо и красиво безбрежие и че трудностите при тръгването и очакването ми ще бъдат възнаградени.


Не оставам разочарована. Пътуването ни е приятно и изключително живописно, погледите ни потъват в лагуни от тюркоаз и лазурни плажове. Къщите и сградите са ниски, с разстояние между тях, на места е доста диво и това ме пленява. Харесва ми как се сливат ярка зеленина с море, а улиците навсякъде са засадени с бели и розови цветя. Става ми ясно, че Гърция е необятна. Знам, че е пълна с острови, полуострови, заливи, но сега се запалва силно любопитство да я видя цялата. Пътят ни се вие покрай малки селца и градчета. Сградите са красиви, ниски, цветни, преобладаващо бели. Оглеждам всички, една по една - различни са, но имат нещо общо помежду си - носят средиземноморски дух, типичната архитектура за Гърция.


Пътят ни днес трябва да приключи в Йерисос. Малко преди да стигнем, виждаме вдясно красивия остров Амулиани. Първата ни работа е да отидем на един таен девствен плаж, който гледа точно към острова. На него вече има прекрасни къщи, хората стигат до там с ферибот, настаняват се и забравят за ежедневието. Мислено си казвам, че трябва да намерим парцели за продажба там. Сядаме на плажа и гледаме залеза. Цветовете са наситени, морето е чисто, а синьото е на пластове. Има хубава рибарска лодка на пясъка и така цялата картина придобива завършеност. Има някаква нотка на диво, на недокоснато и предполагам, че това привлича голяма част от хората тук.


Йерисос е пъстър, хотелчето ни е непретенциозно, но е до плажа и това го прави изключително уютно. Собствениците са много мили и веднага ни канят на кафе, вода или вино в градината долу. Посещаваме първата си таверна в Гърция. Тук и на всички останали след това, ми прави впечатление колко е вкусна морската храна и колко малко струва, как на повечето места хляба, водата, десерта, са комплимент от заведението. Първият ден от пътуването ни завършва с прекрасно усещане. Гърция ни е посрещнала добре.


Всяка от следващите сутрини, в 6:30 собственикът на хотела ни прави уникално гръцко кафе, носи ни гореща вода за сутрешните ни напитки, макар и да не разбира за какво ни е и купа нарязани плодове - така след като вече сме отишли за няколко минути до кея и сме вдишали дълбоко от Мраморно море, сядаме с лаптопите и работим.


В Йерисос посещаваме най-новия хотел, който се строи в момента, с вили към него и така наречените "инфинити" басейни, разположен на първа линия. Целият е бял и слънцето сякаш се оглежда в него - това май ще е най-модерната сграда в селото - намира се до едно пристанище и със собствен плаж. Допада ми средиземноморският тип сгради. Купуваме си сладолед и фрапета и тръгваме за Никити.


Там съм пленена от цветовете. Усеща се, че собствениците на заведения и хотели са напрегнати заради вируса, оплакват се, че няма туристи, но на мен ми харесва, че няма много хора и очите ми почти не вярват на красотата, която виждат на няколкото плажа, които посещаваме. Любим ми става плаж Калогрия, но и другите заливи, които виждаме се конкурират. Солта от прозрачната, чиста морска вода остава по кожата ни, а ако случайно имате очила, за да поплувате под водата, се виждат цели пасажи пъстри рибки.


Никити е прекрасно място, в което да имаш имот. От там се качваме нависоко по живописен лъкатушещ път, от двете ни страни се редят десетки маслинови дръвчета и само след 15 минути се озоваваме в старинно село, с къщи, наподобяващи тези в Копривщица или Боженци например. Спираме се на таверна, от която се открива спираща дъха панорамна гледка към планината и плажовете и си представяме как ще се върнем някой ден там по залез.


В следващите дни програмата ни с Таня е заедно и поотделно - тя посещава Атон с корабче и казва, че преживяването е незаменимо. Пътуваме до Вурвуру - красиво, подредено, цветно селце на брега на морето. Някои от имотите са много луксозни, други са по-скромни, но всички хубави. Май няма място, което да не ми харесва. Замислям се, че в момента, в който стъпихме в Гърция, ме обхвана едно чувство за безвремие, усещането за свобода е в пясъка, в отворените прозорци на колата, във вятъра не безлюдния плаж, в усмивката на собственика на хотела, в халвата за десерт в таверната. Слънцето гали, нощите са топли, звездите ярки.


Събираме впечатления, помним, пишем и си казваме, че с удоволствие бихме продавали имоти в Гърция, защото обичаме да харесваме това, което продаваме - а тук оставяме късче от сърцата си.


На връщане минаваме през Солун - тук определено има какво да се види, къде да се хапне, красиви заведения и вълнуващ нощен живот. Срещаме се с клиенти и отпътуваме за България. Пълни сме с емоции и заредени положително. Обещаваме си да се върнем скоро. Време е да се приберем в хубава си страна, все пак нея обичаме най-много.





Подобни статии: