Ново

Непреходност или носталгия по миналото?

15.02.2022

Старите сгради на София и какво ме привлича в тях


    Всяка столица има от тях, особено нашите балкански съседки – Букурещ, Атина, Скопие, Белград... правили са ми впечатление уникални изоставени сгради, рушащи се безпощадно от времето – с впечатляващи елементи и детайли, които трудно биха могли да бъдат пресъздадени от друг отново. Винаги се чувствам покорена и малка, безмълвна пред таланта на твореца, който е вложил цялата си енергия в този имот, и същевременно тъжна, че е изоставен и се руши през годините.

    Може би това е една от причините, поради които се занимавам с недвижими имоти, нещо не чак толкова характерно, както често казват близките ми, за една поетична и по-художествено настроена душа. Искам да бъде вдъхван живот на красивите сгради, а естествената преплетеност между стойност, съдържание, очарование и излъчвана тъга, прави процесът неустоим.

    Има нещо силно привличащо в старите имоти. Усещането за аристократизъм, наслагването на времевите пластове, както прахта по рафтовете, старото пиано (винаги има или е имало), красотата на архитектурата. За да бъде благополучна съдбата на старите имоти, те зависят пряко от нас, хората – как ги поддържаме, любовта ни към тях, нерядко - ценностната ни система.

    Основен проблем – веднъж „изпуснати“ тези ценни старинни имоти, стават изключително скъпи и трудни за поддръжка. Местоположението и културната им стойност обуславят висока цена и така имотът става твърде скъп и неизгоден за потенциалния инвеститор.

    Поводът да мисля по тази тема последните дни, е една къща, паметник на културата, с немалък парцел към нея, която продаваме в центъра на града. Тя не е случайна къща, а старото кино „Екселсиор“ (Асен Златаров). В една статия бяха използвали следното описание за него – „Квартално кино, непретенциозно и посещавано от хора средна ръка от квартала.“ – определението ме накара да се усмихна.

    Когато за първи път отидох да я видя на оглед със собствениците, може би преди около 8 години, се влюбих в къщата. Вече беше необитаема и започнала да се руши, но се виждаше ценното в нея – високите тавани, красиво стълбище, интригуваща мозайка - често срещани днес детайли в модерните апартаменти, където архитектите и интериорните дизайнери се стараят да пресъздадат неповторимия дух на старото и непреходното. Качихме се на всички етажи, до покрива, разглеждах старите снимки и усетих онова чувство в стомаха – както винаги, когато видя стойностен имот. След това отидохме в салона на киното, който е изгорял и вече за съжаление няма и помен от културата и онова различното усещане, знаете, когато влезете в истински едновремешен киносалон. Останалата част от имота сега са ниски постройки и складове, на чието място е отредено да бъде изградена нова, модерна, отговаряща на обществените нужди, сграда.

    Годините минават и неизбежно слагат отпечатък ден след ден. Вярвам, че скоро някой ще припознае себе си в този имот и ще му даде нов облик, като съхрани ценното.

    Не знам дали се случва на вас в работата ви, но аз се хващам, че се привързвам и създавам особена връзка с някои имоти - често мисля за тях, за съдбата им - за хората, които преминават и оставят или пък нищо не оставят от себе си. Понякога промяната е необходима и както всичко в живота – има смисъл, стига да срещнеш правилния.


Автор - Стела Неделчева




Подобни статии: