Спокойствието и уединението – новите търсени ценности

Пандемията корона вирус промени света и ще продължава да го променя. Поставените ограничения ни накараха да се замислим колко сме крехки.  Че връзката ни с природата е жизнено важна за психичното ни здраве, баланс и цялост. Бързината на ежедневието, липсата на време, невъзможността да спрем – сега изглеждат патетично на фона на цялото.  Това ни накара да се замислим колко е важно да имаме нашето си място. Онзи кът, в който сме защитени и е само наш във всякакъв аспект.

„Субективната цена на пространството, което ни дели от другите, ще скочи драстично… Вчера се купуваше скъпо привилегията да сме близо до другите в градовете, утре ще плащаме скъпо, за да се отдалечим. Ще сме свидетели на качването на цените в по-малки, по-ограничени като размер населени центрове каквито са селата. Спокойствието и отдалечеността ще са новите търсени ценности. Новите технологии в комуникациите, които позволяват да се работи от всякъде, ще ускорят този феномен.

Вирусът може да създаде сцена на мащабно териториално възстановяване на земята, а богатството на селските райони най-накрая да бъде признато.“ - това пише Оливие Бабо, когато прави анализа си за духа на времената за FigaroVox, дни след обявяването на пандемията. Той е президент на Institut Sapiens и професор по управленски науки в университета в Бордо.

Всичко сочи, че все по-ценни ще стават местата, които ни подаряват красотата и чистотата си (а в България имаме много) и в същото време ни позволяват да се обградим с кръга от хора, които ние сами сме избрали и предпочели. Ще преоткрием селата и техния чар. Особено тези, в които има комуникации, инфраструктура и ни позволяват да живеем "нормално" - според разбиранията на 21 век. Цените са коренно различни, а природата на длан разстояние е незаменимо усещане.

Трудно е да мислим, че коронавирусната криза няма да има дългосрочни последици за нашето общество. Факторът здраве ще определи как ще изглежда нашия „следващ свят“.  Ще се разклати основното равновесие на пазара на имоти.

До този момент урбанизацията сякаш нямаше прекъсване. Концентрацията в градовете е кумулативна тенденция: хората се стичат по местата, където се създават работни места, и следователно допринасят за създаването на още повече такива. Известно е следствието от това все по-силно желание да живеем в сърцето на градовете: главозамайващо покачване на цените на жилищата в най-търсените райони. В 32 големи града по света цените на недвижимите имоти са се увеличили средно с 24% през последните пет години, докато средният реален доход се е увеличил само с 8% за същия период. Хората пристигат от дълбините на провинцията, надявайки се на по-добър живот, защото градът символизира еманципацията и надеждата за социален напредък.

В началото на този век, обаче, това вече не е така. За много от хората градовете са се превърнали в абсурдни затвори, в които човек живее с единствената цел да спечели достатъчно пари, за да има средства за пребиваване там ... Трима от четирима жители мечтаят да напуснат града, но отсъствието на работни места в не толкова гъсто населени територии, ги принуждава да участват в невероятната имотна надпревара.

Коронавирусната криза е на път да наруши логиката на градската концентрация. Вероятно с времето ще бъдат наложени нови хигиенни стандарти, но социалното дистанциране бързо ще се изправи срещу реалността на непримиримата безразборност на големите градове. Освен това, ако заради вирусите бъдем принудени да се изолираме редовно, тясното градско жилище може да стане непоносимо за мнозина.

Ще се опитаме да сведем до минимум контакта с хора, които не принадлежат към нашето семейство или приятелски кръг. Разстоянието от и до другите ще се превърне в нов съществен параметър в нашия житейски избор. Освен цената на градините в града, ще можем да видим безпрецедентен ръст на стойността на имоти, където са разположени малки човешки общности, като селата. Накратко, отдалечеността и самостоятелността ще възвърнат блясъка си триумфално. Трябва ли да се изненадваме? Във все по-населената ни земя спокойствието и отдалечеността на останалите хора ще се превърнат в търсено съкровище.

Връщането на благодатта на селските територии ще бъде възможно, тъй като атракциите, които някога са били концентрирани в големите градове, вече ще бъдат достъпни отвсякъде: заетост, достъп до услуги и различни форми на социални взаимоотношения. Дистанционните работни практики вероятно ще се наложат, ще се подобрят възможностите за извършване на онлайн процедури и доставки. Комуникацията чрез социални мрежи или приложения за мигновени съобщения ще представлява важна част от нашия социален живот. „Накратко, животът в селата все повече ще има основните предимства на този на гъстите градски зони, но с много повече ценности: цена, въздух, спокойствие и най-вече това пространство, станало толкова ценно."